Каква е разликата между психиатър, психотерапевт и психолог? 

На първо място трябва да кажем, че това са различни професии. Те обаче могат да се съчетават до изветсна степен, тоест могат да се пресичат. Разбира се, основната прилика е, че всички те се занимават с човешката психика. Също така, може да се каже, че основната разлика между тях е, че психиатърът е лекар и психиатрията е дял от медицината, докато другите специалисти по дефиниция не са. И така, какви са спецификите на тези професии?


Психиатърът
Както вече казахме, това е лекар със специализация в областта на психиатрията. Това е една от медицинските дисциплини и тя е посветена на диагностицирането, изучаването и лечението на психичните болести. Тя е сравнително млада наука, защото се оформя като такава едва през 19-ти век - време на голяма социална промяна и революционни открития. При все това корените ѝ се простират чак до Древността, където откриваме описанията на някои душевни страдания - мания, меланхолия, френит и др., и опитите за тяхното облекчаване. Докато произходът ѝ ни отпраща към  Древността, а основаването ѝ - в 19-век и времето на индустриалните революции, съвременният път на тази наука ни отвежда към едно от най-авангардните и бързоразвиващи се полета - това на невронауките.

Трябва да се каже, че диагностицирането в психиатрията си остава базирано на клиниката, т.е. лекарят-психиатър, за да постави диагноза, ще задава въпроси на своя пациент, ще събере информация и от придружителите му; ще пита както за настоящите симптоми, проявите на психиката в актуалния момент, така и за предишни оплаквания. Също така той ще наблюдава - поведението, външния вид на пациента, съответността на мимиката, лицеизраза и т.н. Поставянето на диагнозата ще се основава преимуществено на този процес на внимателно събиране на информация и наблюдение.

Психиатърът, най-общо, може да лекува своите пациенти в болница, когато те са хоспитализирани, приети в болницата, или в амбулатория, т.е. когато те го посещават в кабинет извън нея. С други думи, има състояния, които налагат един човек да постъпи в болница, и да бъде ежедневно наблюдаван по-продължително време от медицински екип. Освен клиничните прояви на психичните разстройства психиатърът добре познава и психофармакологията - науката за ефектите на лекарствата и дрогите върху настроението, мисленето, поведението и сетивността. Психиатърът изписва специфични лекарства, за дългосрочен прием, в определена схема, които облекчават симптомите на психичното разстройство.

Психологът
Това понятие, от една страна, ни препраща към ежедневния език - за някой казваме, че "той е добър психолог", т.е. добър наблюдател и познавач на човешката психика, а от друга страна то означава вид професия. За разлика от психиатрията, психологията е хуманитарна, но не медицинска специалност. Всъщност не всеки психолог се занимава с човешкото страдание: има психолози, които изучават социалните и груповите явления и процеси, или такива, които се занимават с човешката мотивация за работа и постижения, изучават поведнието ни на работното място, функционирането на организациите и пр. Особено важна роля днес има когнитивната психология - науката, която изучава формирането и функционирането на познавателните способности: паметта, вниманието, интелекта; още речта, мисленето и възприятието. Тя, заедно с психолингвистиката, се простира чак до полето на високите технологии, например създаването на изкуствен интелект или специфичен софтуер, като програмите, които разчитат очните движения, за да помагат на глухонемите хора да "говорят".

Но има психолози, които се посвещават на посрещането на човешкото страдание - от това то да бъде назовано и описано, до различните начини да му придадем смисъл и да го облекчим. Тях можем да ги срещнем на различни места - в болници и болнични отделения, соматични и психиатрични, в училищата и детските градини, в различни видове неправителствени организации и служби в общността. Има такива, които работят преимуществено с деца и такива, които работят и с възрастни. Има такива, които остават "в авангарда на психичното": те могат да поговорят с вас, да ви консултират, могат да проведат психологически изследвания, ако е необходимо, и да ви насочат за по-нататъшна работа. Има и психолози, специализирани като псхихотерапевти с различна ориентация, в различни школи. Тук се пресичат професиите на психолога и психиатъра. Всеки един от тях може да е, или да не е, психотерапевт с различна насоченост. Психотерапията се изучава отделно и изсиква допълнителна подготовка и собствен опит, т.е. всеки специалист сам да се подложи на този опит, преди да може да го прилага към другите.

Така, това, което сближава тези професии, е въпросът какво е психично страдание, какво е симптомът и как да подходим към него. Това, което ги различава, са, от една страна, професионалните им позиции. Дори и да ви консултира, психологът не може да взема отношение по въпроса за лекарствата. Те се назанчават само от лекар-психиатър и могат да се консултират само с психатър и с фармацевт. От друга страна, психологът трябва да може да ви препоръча да посетите психиатър, ако това е необходимо, ако е необходимо да ви бъдат предписани лекарства. Има състояния, които задължително изискват приема на медикаменти и такива, при които пациентът може да избере дали да пие лекарства или да разчита основно на психотерапията, за да облекчи страданието си. Разбира се, и най-вече, тук се пресичат гледнатите точки на специалистите и тази на пациента.

Специалистите боравят с теории и с едно обективно наблюдение, докато пациентът, носител на своето страдание, има единствен привилегията да говори за него от първо лице. Тоест, има едно известно разминаване, между нашите собствени възприятия за себе си, това, което успяваме да изкажем, да съобщим, от тях пред специалиста и неговия начин да го чуе. Затова, лечението и терапията са процес, който се случва между двамата, а не е само от страната на специалиста или само от страната на човека в страдание.

Кога да потърсим психолог?

Кога е точният момент да потърсим помощ за психологическите си проблеми?

Най-простият ми отговор е: "когато сте готови, но не прекалено късно".

За начало трябва да кажем, че ние всички имаме своите грижливо пазени в тайна конфликти, съкровени желания, несподелени идеи и мисли, и преживявания. Тази потайност е основна черта на психиката. Обаче, всичко, което съществува, търси да се изрази. В нас действат конфликтуващи сили и резултатът от това е неудоволетвореност. Парадоксално, проблемът е не дали нашите несъзнавани представи и фантазии търсят да се изразят, а как да преодолеем силите, които ги държат потулени. Защо да ги преодоляваме? Защото, психичният конфликт поражда напрежение, резултатът от което е или неудовлетвореност, или симптом, или субективно страдание.

Кой може да потърси психолог?

Един човек може да бъде много успешен в социален план, да е изградил добра кариера, да получава високи доходи, да е уважаван специалист в своята област, да изпъква с интелектуалните си способности т.н. И в същото време в личния си живот да се чувства много самотен. Друг пример, госпожата, която е много изрядна, съвестна и изпълнителна в своята работа, но въпреки това не може да се впише в колектива, а за капак, всеки път, когато се опита да ги заговори, се получава объркване, нещо не на място или другите „ѝ реагират”. Или, друг пример, една дама, която е много харесвана от мъжете, привлича ги с лекота и много иска да си намери партньор, но така и не може да го направи и винаги остава разочарована от мъжете, които среща: иска, но да не може да го осъществи. Или, мъжът, който успешно може да съблазни всяка „хубавица”, която си набележи, но става неуспешен тъмо с жената, която ще заобича. Или онзи, който има стабилен брак, но в един ден животът му се преобръща и без сам да знае как започва друга връзка, и е раздиран от дилемата коя да избере – жената или любовницата си, и е разкъсван от чувството за вина. Депресивният, копнеещ да излезе навън, но не намиращ смисъл и повод за да го направи, сякаш на никого не е потребен и никой нищо не иска от него. Или двойката, която от години е заедно, но когато решават да си направи дете, проблемите започват с това направо главоломно. Онзи, който е преживял травматизъм, но години след това нещо много му тежи, но не може да намери път към словото.

Накратко?

Накратко,  "всеки от нас е някакъв" - доклкото ние имаме психика, която е организирана по определни закони, тази психика ще дава своите прояви. Дали имаме ясно изразен симптом, който нахлува и пречи на нормалното протичане на ежедневието ни, или просто имаме формулирани, но не отправени въпроси, отговорът ми е, че ние се адресираме истински, когато болката ни стане непоносимо голяма и едновременно с това – можем да се престрашим, да поемем риска да говорим.

Вашите въпроси:

Каква е разликата между ресурсен учител (специален педагог) и психолог за деца?


Въпросът касае работата с деца в училище и в детската градина и е много важен по отношение на съвременните политики на включване и правата на хората с увреждания. В духа на съвременните рамки за мислене мястото на детето в семейството и в обществото, България от няколко години е въвела нормативна база, която урежда т.нар. приобщаващо образование. Тези политики се явяват продължение на един цялостен ход на реформиране на законодателството на страната и стъпват на докумети от по-висок ранг като Конвенцията на ООН за правата на детето, ратифицирана от България още през 1991г. Изхожда се, най-общо, от позицията, че всяко дете с увреждане, психическо или физическо, трябва да води пълноценен и достоен живот и да участва в живота на общността. Това включва и осигуряването на достъпа му до образование по подходящ начин.

До тук въведохме накратко правната страна на въпроса. Другата страна е, професионалната. Става въпрос за две отделни професии и отделни полета на компетентност. Ресурсният учител, което е позиция, следва да е специален педагог по образование и формиране. Това означава педагог, специализиран в работата с деца с увреждания, владеещ методи и техники за преподаване на деца с дефицити в познаватените способности. Тоест, той трябва да подпомга овладяването на знанията от тези деца, бидейки компетентен за спецификата на развитието и нарушенията на паметта, вниманието, интелекта и т.н. Накратко, подходът на ресурсния учител е преимуществено от страната на преподаването и овладяването на знанията и уменията.

Педагогът борави с едно предварително знание, което е обективно, н.пр. правилата на граматиката, праилата за смятане и пр. и има за задача да го предаде. За разлика от това, психологът трябва да бъде от страната на разкриването на едно знание, което не е очевидно и все още не е консолидирано. Той трябва да слуша какво казват родителите и децата, отново и отново, за да стане възможно изграждането на една представа за себе си и за симптома. Също така, той трябва да бъде компетентен да изследва познавателните процеси, които участват в ученето (мислене, памет, внимание, интелект), но едновременно с това да може да мисли нарушенията на тези процеси в контекста на цялостното страдание на детето. Не на последно място, да може да вижда детето като част от семейната система, в която то има определено място, и неговия напредък като функция от този на родителите и грижещите се възрастни. Психологът борави най-вече с афективните връзки и социалните отношения, в които е организирано човешкото същество.

Накрая, както законът, така и спецификата на двете професии, предполагат екипност. Няма как да се подходи към един толкова сложен проблем като човешкото страдание едностранчиво. Напротив, необходима е синергията на работата на различните специалисти, които без да се заменят взаимно, поотделно работят от различни посоки към общата цел на постигането на максималното разгръщане на способностите на всяко дете, което за всяко дете е възможно, но индивидуално и субективно.