Каква е разликата между психиатър, психотерапевт и психолог? 

На първо място трябва да кажем, че това са различни професии. Те обаче могат да се съчетават до изветсна степен, тоест могат да се пресичат. Разбира се, основната прилика е, че всички те се занимават с човешката психика. Също така, може да се каже, че основната разлика между тях е, че психиатърът е лекар и психиатрията е дял от медицината, докато другите специалисти по дефиниция не са. И така, какви са спецификите на тези професии?


Психиатърът
Както вече казахме, това е лекар със специализация в областта на психиатрията. Това е една от медицинските дисциплини и тя е посветена на диагностицирането, изучаването и лечението на психичните болести. Тя е сравнително млада наука, защото се оформя като такава едва през 19-ти век - време на голяма социална промяна и революционни открития. При все това корените ѝ се простират чак до Древността, където откриваме описанията на някои душевни страдания - мания, меланхолия, френит и др., и опитите за тяхното облекчаване. Докато произходът ѝ ни отпраща към  Древността, а основаването ѝ - в 19-век и времето на индустриалните революции, съвременният път на тази наука ни отвежда към едно от най-авангардните и бързоразвиващи се полета - това на невронауките.

Трябва да се каже, че диагностицирането в психиатрията си остава базирано на клиниката, т.е. лекарят-психиатър, за да постави диагноза, ще задава въпроси на своя пациент, ще събере информация и от придружителите му; ще пита както за настоящите симптоми, проявите на психиката в актуалния момент, така и за предишни оплаквания. Също така той ще наблюдава - поведението, външния вид на пациента, съответността на мимиката, лицеизраза и т.н. Поставянето на диагнозата ще се основава преимуществено на този процес на внимателно събиране на информация и наблюдение.

Психиатърът, най-общо, може да лекува своите пациенти в болница, когато те са хоспитализирани, приети в болницата, или в амбулатория, т.е. когато те го посещават в кабинет извън нея. С други думи, има състояния, които налагат един човек да постъпи в болница, и да бъде ежедневно наблюдаван по-продължително време от медицински екип. Освен клиничните прояви на психичните разстройства психиатърът добре познава и психофармакологията - науката за ефектите на лекарствата и дрогите върху настроението, мисленето, поведението и сетивността. Психиатърът изписва специфични лекарства, за дългосрочен прием, в определена схема, които облекчават симптомите на психичното разстройство.

Психологът
Това понятие, от една страна, ни препраща към ежедневния език - за някой казваме, че "той е добър психолог", т.е. добър наблюдател и познавач на човешката психика, а от друга страна то означава вид професия. За разлика от психиатрията, психологията е хуманитарна, но не медицинска специалност. Всъщност не всеки психолог се занимава с човешкото страдание: има психолози, които изучават социалните и груповите явления и процеси, или такива, които се занимават с човешката мотивация за работа и постижения, изучават поведнието ни на работното място, функционирането на организациите и пр. Особено важна роля днес има когнитивната психология - науката, която изучава формирането и функционирането на познавателните способности: паметта, вниманието, интелекта; още речта, мисленето и възприятието. Тя, заедно с психолингвистиката, се простира чак до полето на високите технологии, например създаването на изкуствен интелект или специфичен софтуер, като програмите, които разчитат очните движения, за да помагат на глухонемите хора да "говорят".

Но има психолози, които се посвещават на посрещането на човешкото страдание - от това то да бъде назовано и описано, до различните начини да му придадем смисъл и да го облекчим. Тях можем да ги срещнем на различни места - в болници и болнични отделения, соматични и психиатрични, в училищата и детските градини, в различни видове неправителствени организации и служби в общността. Има такива, които работят преимуществено с деца и такива, които работят и с възрастни. Има такива, които остават "в авангарда на психичното": те могат да поговорят с вас, да ви консултират, могат да проведат психологически изследвания, ако е необходимо, и да ви насочат за по-нататъшна работа. Има и психолози, специализирани като псхихотерапевти с различна ориентация, в различни школи. Тук се пресичат професиите на психолога и психиатъра. Всеки един от тях може да е, или да не е, психотерапевт с различна насоченост. Психотерапията се изучава отделно и изсиква допълнителна подготовка и собствен опит, т.е. всеки специалист сам да се подложи на този опит, преди да може да го прилага към другите.

Така, това, което сближава тези професии, е въпросът какво е психично страдание, какво е симптомът и как да подходим към него. Това, което ги различава, са, от една страна, професионалните им позиции. Дори и да ви консултира, психологът не може да взема отношение по въпроса за лекарствата. Те се назанчават само от лекар-психиатър и могат да се консултират само с психатър и с фармацевт. От друга страна, психологът трябва да може да ви препоръча да посетите психиатър, ако това е необходимо, ако е необходимо да ви бъдат предписани лекарства. Има състояния, които задължително изискват приема на медикаменти и такива, при които пациентът може да избере дали да пие лекарства или да разчита основно на психотерапията, за да облекчи страданието си. Разбира се, и най-вече, тук се пресичат гледнатите точки на специалистите и тази на пациента.

Специалистите боравят с теории и с едно обективно наблюдение, докато пациентът, носител на своето страдание, има единствен привилегията да говори за него от първо лице. Тоест, има едно известно разминаване, между нашите собствени възприятия за себе си, това, което успяваме да изкажем, да съобщим, от тях пред специалиста и неговия начин да го чуе. Затова, лечението и терапията са процес, който се случва между двамата, а не е само от страната на специалиста или само от страната на човека в страдание.