Кога да потърсим психолог?

Кога е точният момент да потърсим помощ за психологическите си проблеми?

Най-простият ми отговор е: "когато сте готови, но не прекалено късно".

За начало трябва да кажем, че ние всички имаме своите грижливо пазени в тайна конфликти, съкровени желания, несподелени идеи и мисли, и преживявания. Тази потайност е основна черта на психиката. Обаче, всичко, което съществува, търси да се изрази. В нас действат конфликтуващи сили и резултатът от това е неудоволетвореност. Парадоксално, проблемът е не дали нашите несъзнавани представи и фантазии търсят да се изразят, а как да преодолеем силите, които ги държат потулени. Защо да ги преодоляваме? Защото, психичният конфликт поражда напрежение, резултатът от което е или неудовлетвореност, или симптом, или субективно страдание.

Кой може да потърси психолог?

Един човек може да бъде много успешен в социален план, да е изградил добра кариера, да получава високи доходи, да е уважаван специалист в своята област, да изпъква с интелектуалните си способности т.н. И в същото време в личния си живот да се чувства много самотен. Друг пример, госпожата, която е много изрядна, съвестна и изпълнителна в своята работа, но въпреки това не може да се впише в колектива, а за капак, всеки път, когато се опита да ги заговори, се получава объркване, нещо не на място или другите „ѝ реагират”. Или, друг пример, една дама, която е много харесвана от мъжете, привлича ги с лекота и много иска да си намери партньор, но така и не може да го направи и винаги остава разочарована от мъжете, които среща: иска, но да не може да го осъществи. Или, мъжът, който успешно може да съблазни всяка „хубавица”, която си набележи, но става неуспешен тъмо с жената, която ще заобича. Или онзи, който има стабилен брак, но в един ден животът му се преобръща и без сам да знае как започва друга връзка, и е раздиран от дилемата коя да избере – жената или любовницата си, и е разкъсван от чувството за вина. Депресивният, копнеещ да излезе навън, но не намиращ смисъл и повод за да го направи, сякаш на никого не е потребен и никой нищо не иска от него. Или двойката, която от години е заедно, но когато решават да си направи дете, проблемите започват с това направо главоломно. Онзи, който е преживял травматизъм, но години след това нещо много му тежи, но не може да намери път към словото.

Накратко?

Накратко,  "всеки от нас е някакъв" - доклкото ние имаме психика, която е организирана по определни закони, тази психика ще дава своите прояви. Дали имаме ясно изразен симптом, който нахлува и пречи на нормалното протичане на ежедневието ни, или просто имаме формулирани, но не отправени въпроси, отговорът ми е, че ние се адресираме истински, когато болката ни стане непоносимо голяма и едновременно с това – можем да се престрашим, да поемем риска да говорим.