Вашите въпроси:

Каква е разликата между ресурсен учител (специален педагог) и психолог за деца?


Въпросът касае работата с деца в училище и в детската градина и е много важен по отношение на съвременните политики на включване и правата на хората с увреждания. В духа на съвременните рамки за мислене мястото на детето в семейството и в обществото, България от няколко години е въвела нормативна база, която урежда т.нар. приобщаващо образование. Тези политики се явяват продължение на един цялостен ход на реформиране на законодателството на страната и стъпват на докумети от по-висок ранг като Конвенцията на ООН за правата на детето, ратифицирана от България още през 1991г. Изхожда се, най-общо, от позицията, че всяко дете с увреждане, психическо или физическо, трябва да води пълноценен и достоен живот и да участва в живота на общността. Това включва и осигуряването на достъпа му до образование по подходящ начин.

До тук въведохме накратко правната страна на въпроса. Другата страна е, професионалната. Става въпрос за две отделни професии и отделни полета на компетентност. Ресурсният учител, което е позиция, следва да е специален педагог по образование и формиране. Това означава педагог, специализиран в работата с деца с увреждания, владеещ методи и техники за преподаване на деца с дефицити в познаватените способности. Тоест, той трябва да подпомга овладяването на знанията от тези деца, бидейки компетентен за спецификата на развитието и нарушенията на паметта, вниманието, интелекта и т.н. Накратко, подходът на ресурсния учител е преимуществено от страната на преподаването и овладяването на знанията и уменията.

Педагогът борави с едно предварително знание, което е обективно, н.пр. правилата на граматиката, праилата за смятане и пр. и има за задача да го предаде. За разлика от това, психологът трябва да бъде от страната на разкриването на едно знание, което не е очевидно и все още не е консолидирано. Той трябва да слуша какво казват родителите и децата, отново и отново, за да стане възможно изграждането на една представа за себе си и за симптома. Също така, той трябва да бъде компетентен да изследва познавателните процеси, които участват в ученето (мислене, памет, внимание, интелект), но едновременно с това да може да мисли нарушенията на тези процеси в контекста на цялостното страдание на детето. Не на последно място, да може да вижда детето като част от семейната система, в която то има определено място, и неговия напредък като функция от този на родителите и грижещите се възрастни. Психологът борави най-вече с афективните връзки и социалните отношения, в които е организирано човешкото същество.

Накрая, както законът, така и спецификата на двете професии, предполагат екипност. Няма как да се подходи към един толкова сложен проблем като човешкото страдание едностранчиво. Напротив, необходима е синергията на работата на различните специалисти, които без да се заменят взаимно, поотделно работят от различни посоки към общата цел на постигането на максималното разгръщане на способностите на всяко дете, което за всяко дете е възможно, но индивидуално и субективно.