Кога да потърсим психолог?

Кога е точният момент да потърсим помощ за психологическите си проблеми?

Най-простият ми отговор е: "когато сте готови, но не прекалено късно".

За начало трябва да кажем, че ние всички имаме своите грижливо пазени в тайна конфликти, съкровени желания, несподелени идеи и мисли, и преживявания. Тази потайност е основна черта на психиката. Обаче, всичко, което съществува, търси да се изрази. В нас действат конфликтуващи сили и резултатът от това е неудоволетвореност. Парадоксално, проблемът е не дали нашите несъзнавани представи и фантазии търсят да се изразят, а как да преодолеем силите, които ги държат потулени. Защо да ги преодоляваме? Защото, психичният конфликт поражда напрежение, резултатът от което е или неудовлетвореност, или симптом, или субективно страдание.

Кой може да потърси психолог?

Един човек може да бъде много успешен в социален план, да е изградил добра кариера, да получава високи доходи, да е уважаван специалист в своята област, да изпъква с интелектуалните си способности т.н. И в същото време в личния си живот да се чувства много самотен. Друг пример, госпожата, която е много изрядна, съвестна и изпълнителна в своята работа, но въпреки това не може да се впише в колектива, а за капак, всеки път, когато се опита да ги заговори, се получава объркване, нещо не на място или другите „ѝ реагират”. Или, друг пример, една дама, която е много харесвана от мъжете, привлича ги с лекота и много иска да си намери партньор, но така и не може да го направи и винаги остава разочарована от мъжете, които среща: иска, но да не може да го осъществи. Или, мъжът, който успешно може да съблазни всяка „хубавица”, която си набележи, но става неуспешен тъмо с жената, която ще заобича. Или онзи, който има стабилен брак, но в един ден животът му се преобръща и без сам да знае как започва друга връзка, и е раздиран от дилемата коя да избере – жената или любовницата си, и е разкъсван от чувството за вина. Депресивният, копнеещ да излезе навън, но не намиращ смисъл и повод за да го направи, сякаш на никого не е потребен и никой нищо не иска от него. Или двойката, която от години е заедно, но когато решават да си направи дете, проблемите започват с това направо главоломно. Онзи, който е преживял травматизъм, но години след това нещо много му тежи, но не може да намери път към словото.

Накратко?

Накратко,  "всеки от нас е някакъв" - доклкото ние имаме психика, която е организирана по определни закони, тази психика ще дава своите прояви. Дали имаме ясно изразен симптом, който нахлува и пречи на нормалното протичане на ежедневието ни, или просто имаме формулирани, но не отправени въпроси, отговорът ми е, че ние се адресираме истински, когато болката ни стане непоносимо голяма и едновременно с това – можем да се престрашим, да поемем риска да говорим.

Вашите въпроси:

Каква е разликата между ресурсен учител (специален педагог) и психолог за деца?


Въпросът касае работата с деца в училище и в детската градина и е много важен по отношение на съвременните политики на включване и правата на хората с увреждания. В духа на съвременните рамки за мислене мястото на детето в семейството и в обществото, България от няколко години е въвела нормативна база, която урежда т.нар. приобщаващо образование. Тези политики се явяват продължение на един цялостен ход на реформиране на законодателството на страната и стъпват на докумети от по-висок ранг като Конвенцията на ООН за правата на детето, ратифицирана от България още през 1991г. Изхожда се, най-общо, от позицията, че всяко дете с увреждане, психическо или физическо, трябва да води пълноценен и достоен живот и да участва в живота на общността. Това включва и осигуряването на достъпа му до образование по подходящ начин.

До тук въведохме накратко правната страна на въпроса. Другата страна е, професионалната. Става въпрос за две отделни професии и отделни полета на компетентност. Ресурсният учител, което е позиция, следва да е специален педагог по образование и формиране. Това означава педагог, специализиран в работата с деца с увреждания, владеещ методи и техники за преподаване на деца с дефицити в познаватените способности. Тоест, той трябва да подпомга овладяването на знанията от тези деца, бидейки компетентен за спецификата на развитието и нарушенията на паметта, вниманието, интелекта и т.н. Накратко, подходът на ресурсния учител е преимуществено от страната на преподаването и овладяването на знанията и уменията.

Педагогът борави с едно предварително знание, което е обективно, н.пр. правилата на граматиката, праилата за смятане и пр. и има за задача да го предаде. За разлика от това, психологът трябва да бъде от страната на разкриването на едно знание, което не е очевидно и все още не е консолидирано. Той трябва да слуша какво казват родителите и децата, отново и отново, за да стане възможно изграждането на една представа за себе си и за симптома. Също така, той трябва да бъде компетентен да изследва познавателните процеси, които участват в ученето (мислене, памет, внимание, интелект), но едновременно с това да може да мисли нарушенията на тези процеси в контекста на цялостното страдание на детето. Не на последно място, да може да вижда детето като част от семейната система, в която то има определено място, и неговия напредък като функция от този на родителите и грижещите се възрастни. Психологът борави най-вече с афективните връзки и социалните отношения, в които е организирано човешкото същество.

Накрая, както законът, така и спецификата на двете професии, предполагат екипност. Няма как да се подходи към един толкова сложен проблем като човешкото страдание едностранчиво. Напротив, необходима е синергията на работата на различните специалисти, които без да се заменят взаимно, поотделно работят от различни посоки към общата цел на постигането на максималното разгръщане на способностите на всяко дете, което за всяко дете е възможно, но индивидуално и субективно.